Република България

English (United Kingdom)
Home За областта
За областта

Карта на областта

Софийска област

История от началото на ХХ век до днес

Презентация на Софийска област  Български      Английски


 

Население

Преброяване 2011

 

Образование

 text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text

 text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text

   

Икономика

  Софийска област е един от стратегическите райони за икономическото развитие на България. Факторите, които обуславят това са благоприятното географско положение и природни дадености, икономическият и инфраструктурен потенциал, доброто професионално и образователно равнище на населението от 22-те общини в областта. От съществено значение за икономическото развитие на Софийска област е фактът, че в центъра на областта е разположена столицата на Република България - София. Това действа като мощен индуктивен фактор за бързо и устойчиво развитие на региона, определян като “земя на кръстопът”.

  Профилът на икономиката на Софийска област е силно диверсифициран. Превес в областта има  развитието на редица сектори на преработващата промишленост. Многогодишни традиции в общините, разположени в непосредствена близост до столицата, имат секторите: производство на хранителни продукти и напитки; производство на текстил, изделия от текстил и облекло; обработка на кожи и производство на кожени изделия; производство на хартия, картон и изделия от тях; печатна дейност; производство на химични продукти и изделия от пластмаси; производство на основни метали, компютърна и комуникационна техника и електронни продукти;производство на електрически съоръжения.

  В община Костинброд работят предприятия на редица известни фирми за производство на хранителни продукти и напитки, изделия от хартия и картон, най-известните от които са: „Кока-Кола Хеленик Ботълинг Къмпани България” АД /www.coca-cola.bg/, птицекомбината „Джиев” АД /www.djiev.com/, „Олинеза” ООД /www.olinezza.com/, „Джимис-Еф Би Ти” АД / www.jimmys.bg/, “Кенар” за производство на салати и готови храни /www.kenar.bg/, фабриката за производство на кафе „Нова Бразилия”, собственост на „Крафт фуудс България” АД /www.milka.com/, „Нива” АД за производство на растителни масла /www.biznes-katalog.com/Нива-АД-фирма/, както и лидерът в полиграфическата индустрия „Мултипринт” ООД /www.multiprint.bg/ и фабриката „Санитекс” ООД /sanitexbg.com/ за производство на санитарно-хигиенни материали.

  В община Своге се намира завода за шоколадови изделия „Крафт Фуудс България” АД /www.milka.com/, както и производителят на млечни продукти Мандра „Пършевица” /parshevica.tonypetroff.com/.

  Община Етрополе  е известна с традициите си в обработка и производство на кожи и кожени облекла в предприятието „Евроледър” ЕАД /euroleatherbg.com/.

  В община Ботевград са добре развити секторите производство на електронни и химични продукти (пластмасови изделия) представени от големи европейски фирми – ”ЕПИК ЕЛЕКТРОНИК АСЕМБЛИ” ЕООД /www.epiq.com/, „Пайплайф България”ЕООД /www.pipelife.bg/,”Микроак” ЕООД / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. /, „Грамер” АД /http://grammer.business.bg/, „Сименс” ЕООД  /www.siemens.bg/, „Ниса” ЕООД /nisabg.com/, „Инкотекс” ЕООД /www.incotex.bg/ - производител на електронни устройства и „Булсан” ООД / Е-мейл адресът e защитен от спам ботове. / - санитарна керамика.

  В община Годеч през февруари 2011 г. започна работа уникална високотехнологична линия за производство на светодиоди за енергоспестяващи осветителни тела, собственост на компанията „Окта Лайт България” ЕООД /www.octa-light.com/. AQ Магнит АД, част от голяма шведска група, произвежда трансформатори, апаратура за ниско напрежение - високомощни предпазители и основи за тях .

  В община Самоков се намира единственият специализиран производител в България на ленени тъкани „Рилски лен” ЕАД /http://rilskilen.firmitebg.info/.

  В община Елин Пелин се развиват секторите: производство на химически продукти  „Верила” АД, основен производител на българска битова химия /www.verila-bg.com/ и производство на хранителни продукти, представен от „Роял Фуудс” АД /bulgaria.domino.bg/ elinpelin/firmi /.../ index.html/.

  В община Божурище се намира най-големият логистичен център в България – Логистичен парк „Божурище” /lpb.bg/.

Добивната промишленост в областта е представена от предприятия основно в сектора добив на метални руди.

Икономиката на общините от източната част на Софийска област – Пирдоп, Мирково, Златица, Етрополе, Челопеч е доминирана от добивната промишленост – сектор – добив на метални руди, свързано с наличието на природни залежи от медно-порфирни и злато-съдържащи руди.

  В общините Пирдоп и Златица се намира завода за електрорафинирана мед „Аурубис България” АД /www.aurubis.com/.

 В община Челопеч е предприятието на „Челопеч Майнинг” ЕАД /www.dpm-group.com/ за добив и преработка на медно-златни руди.

 На територията на община Мирково се намира обогатителното предприятие “Елаците мед” АД,  част от  „Геотехмин” ООД България /www.geotechmin.com/, за добив и преработка на медно-порфирни и златосъдържащи руди за получаване на меден концентрат.

 В Етрополе пък е разположен най-големият открит рудник в България - „Елаците”, също част от групата на „Геотехмин”. Всички фирми, реализиращи тези производства, са сред най-големите данъкоплатци  и инвеститори не само за областта, но и в цялата страна.

В Софийска област с динамични темпове се развива и производството на електрическа и топлинна енергия, свързани с възобновяемите енергийни източници.

 В община Своге италианската компания „Петровилла България” АД /www.pvbgroup.bg/ реализира проект „Каскада Среден Искър” за изграждането на 9 МВЕЦ, два от които вече са в експлоатация, за производство на ток от водите на р. Искър.

 В община Ихтиман производството на екоенерегия е представено с два фотоволтаични соларни парка. Единият в село Пауново е най-големият в Югоизточна Европа /www.karoll.net/bg/, а другият, открит през есента на 2010 г., се намира в близост до град Ихтиман.

   В проект са още няколко ветрогенераторни и соларни паркове и в други общини на областта, което показва големия потенциал на региона за производство на „зелена” енергия.
  Структуроопределящ за икономиката на Софийска област и алтернатива в стратегическите планове за развитие на голяма част от общините в областта е туризма.  Той е водещ сектор в икономиката на община Самоков с най-стария и известен планински курорт „Боровец” /www.borovets-bg.com/. Копривщица е архитектурно-исторически резерват /www.koprivshtitza.com/, а общините Костенец /www.kostenets.eu/  и Долна баня /www.dolna-banya.net/ са популярни с минералните си лечебни извори, сред които курорта “Вили Костенец”, оздравителния комплекс “Пчелински минерални бани”, курорта “Момин проход”, утвърдил се като значителен лечебно-рехабилитационен център в страната и спа и балнеоложкия курорт „Долна баня”.

 

География

 Софийска област е разположена в централната част на Западна България и се простира на площ от 7020,21 кв. км. В състава и са включени общо 22 общини, около столицата на Република България – София, като няма обособен областен център. Граничи с областите София-град, Монтана, Враца, Ловеч, Пловдив, Пазарджик, Благоевград, Кюстендил, Перник, а на запад – с Република Сърбия.

 Областта обхваща части от Западна Стара планина, Ихтиманска Средна гора, Рила, планините Верила и Плана, и части от Софийското, Самоковско, Ихтиманско, Златишко-Пирдопското и Ботевградското полета. На територията на община Самоков се намира най-високият връх в България и на целия Балкански полуостров - Мусала с височина 2925 м. Регионът има разнообразен релеф и е пресечен от много реки, най-големите от които са Искър, Марица, Тополница и Нишава.

 Надморската височина в областта варира от 350 до 2925 метра, което обуславя и широкото разнообразие на почви и климатични фактори. Почвените типове са няколко вида - канелени горски, сиви горски, чернозем – смолници, кафяви горски, алувиално – ливадни и делувиално – ливадни.

 Климатът е умерено – континентален и се характеризира със сравнително студена зима,прохладна пролет, не много горещо лято и мека есен.

 Като цяло разпределението на територията на областта е балансирано - 48.3% -са горски масиви и 43.6 %  земеделски територии.

 Високите котловинни полета предполагат добри условия за интензивно земеделие, но континенталният характер на климата ограничава редица производства и налага като структуроопределящи животновъдството – отглеждането на дребен и едър рогат добитък, и фуражо-производство. От зеленчукопроизводството най-голям дял заема производството на картофи и зеле.

 През територията на областта преминават международната железопътна линия Белград - София - Истанбул, националните жп линии София - Варна и София - Бургас, автомагистралите „Тракия” и „Хемус”. Дефилето на река Искър и планинските проходи Петрохан и Витиня осъществяват връзката между Северна и Южна България.

 

История

 text

Софийска област

История от началото на ХХ век до днес

 

1901 г.  – създадена е  Софийска област (от досегашното Софийско окръжие без няколко села от Ихтиманска околия), обхващащ околиите: Орханийска, Пирдопска, Самоковска, Софийска градска, Софийска селска, Трънска, Царибродска.

(по силата на  Указ № 236 от 16 май 1901 г. [ДВ, брой 104, 17/05/1901г. ] и обнародвания Закон за административното деление територията на държавата (приет от XI ОНС на 4 май 1901 г.)

1934 г. – Софийска област обхваща бившия Софийски, Кюстендилски окръзи и околиите Светиврачка, Горноджумайска и Петричка от бившия Петрички окръг.

(по силата  Наредба-закон за отменяване наредбата-закон за въвеждане на изменение в административно-териториалното деление на Царството установено с царски указ № 179 от 19 май 1934 година, обнародвана Указ № 512 от 11 декември 1935 г., ДВ, бр. 512, 11/12/1935 г.) 

 

1941 г. – Към Софийска област са присъединени  Босилеградска, Бабушнишка, Пиротска и Царибродска околии. 

 

(По силата на Заповед 2618 на министъра на вътрешните работи и народното здраве от 
26 юли 1941 г.,  ДВ, бр. 166, 31/07/1941 г.).

 

1949 г. – създаден е Софийски окръг, обхващащ Софийска, Ботевградска, Пирдопска, Ихтиманска, Новоселска, Годечка, Димитровска, Брезнишка, Радомирска, Кюстендилска, Марекска, Самоковска, Трънска околии.

 

(по силата на Указ № 794 от 24 септември 1949 г.,  ДВ, бр. 224, 28.09.1949 г.).

 

1959 г. – Софийски окръг  е с 22 общини и приблизително в днешните граници.

1987 г. – Създава се Софийска област включваща Благоевград, Кюстендил, Перник, София.

 

(по силата на Указ № 2704, ДВ. бр. 67, 28.08.1987 г.)

 

1999 г. - Създава се Софийска област с 22 общини (Антон, Божурище, Ботевград, Годеч, Горна Малина, Долна баня, Драгоман, Елин Пелин, Етрополе, Златица, Ихтиман, Копривщица, Костенец, Костинброд, Мирково, Пирдоп, Правец, Самоков, Своге, Сливница, Чавдар, Челопеч). 

 

(по силата на Указ № 1 от 05.01.1999 г. на Президента на Република България, ДВ. Бр. 2, 08.01.1999 г.)

 

 

text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text

 

 

 text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text text

 

Туризъм

 Разнообразието на релефа, прекрасните природни дадености, благоприятните климатични условия и многогодишните традиции на населението са основните фактори, които обуславят развитието на туризма в Софийска област във всичките му форми и многообразие, и през четирите сезона на годината.  В областта се намират осем от Стоте национални туристически обекта: В община Етрополе под номер 63 в списъка на националните туристически обекти са Историческият музей, Часовниковата кула и Етрополския манастир „Света Троица”. Архитектурно-историческият резерват Копривщица е под номер 75, а връх Богдан(1 604 м) –първенецът на Средна гора в Същинския дял на планината, е под номер 76. Манастирът „Св. Богородица” („Седемте Престола” ) до село Осеновлак, община Своге е под номер 78. Община Самоков под номер 79 е представена с Историческия музей и Девическия манастир „Покров Богородичен”. Най-високият връх на Балканите – вр. Мусала (2925 м) е под номер 80, а община Ботевград присъства с Часовниковата кула /№81/ и Манастирите „Свети Николай“ и „Свето Преображение”, както и  Паметник-костница на Ботевите четници в село Скравена /№82/.

  На територията на областта, в община Самоков е най-старият и най-известен български планински курорт с международно значение – курорта Боровец. Благодарение на своите природни и климатични дадености, както и комфортна хотелска база за настаняване, курортът предоставя възможности не само за ски-туризъм през зимата, но и възможности за посещения и пълноценен отдих и през останалите три годишни времена, а също така и за познавателен туризъм – в близост е и най-високият връх на Балканския полуостров – вр. Мусала  (2925 м).

  Огромното богатство от минерални извори  и води е предпоставка за развитието на спортно-рекреативен туризъм в областта. Много са балнео-лечебните курорти в Софийска област: - Белчински бани, Пчелински минерални бани, Долна баня, Момин проход и Костенец. Благодарение на специфичния микроклимат в с. Искрец, община Своге, още в началото на миналия век там е построен диспансер за белодробни заболявания извистен в цялата страна, днес Специализирана болница по пневмо- фтизиатрични заболявания за долекуване, продължително лечение и рехабилитация "Цар Фердинанд І".   Минералните извори в тези курорти са от значение не само за хора, нуждаещи се от лечение и профилактика, но също така и за здрави хора, търсещи релаксация, ползотворен отдих и избавяне от ежедневния стрес. Богатата гама от лечебни и възстановителни туристически програми, предлагани в курортните селища непрекъснато се обновява с включването на екзотични, самобитни елементи, както и по-модерни лечения с ясната цел да се отговори на съвременните изисквания на търсенето на международните пазари.

Безценното културно-историческо наследство, представено от археологически, исторически, културни и архитектурни паметници, уникални фолклорни традиции, фестивали, занаяти и традиционни производства обуславя развитието на културен туризъм в областта. На територията на Софийска област са разположени 227 културни паметници с национално значение, много музеи, читалища и библиотеки. В последните години се наблюдава повишен туристически интерес към българските манастири – т. нар. поклоннически туризъм, които са тясно свързани с историческата съдба на страната и българския  народ. От периодите на Второто българско царство на царете Асен и Петър (ХІІ -ХІІІ в), и на Възраждането в областта са запазени десетки ценни църкви, манастири и архитектурни паметници, част от грандиозния манастирски комплекс Мала или Софийска Света Гора, в който се свързват 14 манастира по протежението на Витоша и съседните и планини. На територията на община Годеч, високо в скалите, извисяващи се над долината на река Нишава е кацнал единият от двата скални манастира в България – Разбоишкия манастир „Въведение Богородично”. На територията на община Своге е известният в цяла България манастир „Св. Богородица” (Седемте престола) край с. Осеновлак, а в община Ботевград – Врачешкия девически манастир „Св. Четиридесет мъченици”. Други известни манастири на територията на областта са: Чекотинския манастир „Св.Арахангел Михаил” в община Правец, манастирите „Св.Дух”, „Св. Николай Летни” и Букоровския манастир „Св. Георги Победоносец” в община Годеч, Етрополски манастир „Св.Троица” край с. Рибарица,  Ботевградските манастири „Рождество Богородично” в к.м. Зелин, ман. „Свети Николай“ и ман.„Свето Преображение”, Чепърлянски манастир в община Драгоман и други. Специално място заема запазения архитектурен ансамбъл Копривщица и значението му като възрожденски, културен и занаятчийски център. Не случайно на всеки пет години в Копривщица се провеждат националните събори на българско народно творчество „Копривщица пее”, с участие на изпълнители на автентичен фолклор от целия свят.

В областта е развит и ловният туризъм, благодарение на наличието в близост до столицата на добре поддържани и с традиции ловни стопанства като „Витиня” и „Арамлиец” в община Елин Пелин и „Елен” в община Етрополе.

Голф туризмът, който привлича много чуждестранни гости, е развит в общините Елин Пелин, където се намира първото открито в България голф-игрище и в община Правец  в комплекса „РИУ Голф&Спа”, където игрището е с 18 дупки и отговаря на всички стандарти на Асоциацията на професионалните голф играчи.

Обект на нестихващ туристически интерес са и редица защитени зони и природни забележителности в Софийска област, включени в национален парк „Централен Балкан” и природен парк „Западен Балкан” – водопади, уникални скални образувания и вековни дървета. В община Драгоман се намира най-голямата карстова влажна зона в България – Драгоманското блато, където могат да се видят повече от 220 вида птици.